Лингвофитнес или как ученето на китайски език влияе върху мозъка!

Чуждият език е една изцяло нова система с различни правила, структура и значения. Запознаването с тази нова езикова структура стимулира развитието на основни области на мозъка и помага на човек да мисли по-креативно, да изразява идеите си и да се изказва по-ясно.

Изучаването на йероглифни езици е свързано с традиционна методика на преподаване, достигнала до нас от Древен Китай. Сред йероглифните езици, китайският се отличава, защото е и тонален език. Преподаването и изучаването му биват определяни като „лингвофитнес“ - лингвистичен фитнес за мозъка.

Особеностите, които предизвикват най-големите сложности при изучаването му, всъщност се явяват основни тренажори за лингвофитнес.

Ето кои са те:

1. Тоновете

Благодарение на изучаването на тоновете в китайския език, в мозъка се активират едновременно лявото и дясното полукълба.

При обработването на тоновете в китайския език, както и при обработването на музикални тонове, основна роля има дясното мозъчно полукълбо. Тъй като лявото полукълбо е отговорно за изучаването на чужди езици и за обработването на езиковата реч, затова при говорещите китайски език се получава едновременно активиране на двете мозъчни полукълба.

2. Омофони

В китайския език има огромно количество омофони (думи, които звучат еднакво, но имат различни значения). Поради това в китайския език контекстът на речта е изключително важен. Обработката на такова огромно количество информация изисква много сложна и интензивна работа на мозъка.

3. Йероглифи

Четенето и писането на йероглифи се свързва с висока активност на лявото и дясното мозъчни полукълба. Благодарение на йероглифите, отново се стимулират и изграждат невронни връзки между двете мозъчни полукълба.

Хората, които владеят китайски език, възприемайки една дума, на подсъзнателно ниво я свързват с огромен набор от йероглифи, сред който успяват да различат смисъла й. Това също представлява много сложна активация на всички мозъчни компоненти.

Автор: Мая Костадинова

Използвана информация:

Hum. Brain Mapping 10: 16–27, 2000. © 2000 Wiley-Liss, Inc.

и уебсайт: https://www.pnas.org