清明节 или „Денят за помитане на гробовете“ е денят, в който масово народът се отправя към гробищата на близки и предци, за да им отдаде почит. Празникът, подобно на редица други в китайския календар, няма фиксирана дата, но ежегодно се пада на третия лунарен месец между 04.04 и 06.04. Важно е да се отбележи, че не е желателно да честитим този празник, подобно на други. Какво имаме предвид? Да приемем, че сме новооткрити ентусиасти китаисти и сме свикнали с поздрави като“春节快乐!“，“中秋节快乐!“，е, не можем да кажем на нашите китайски приятели „清明节快乐!”. Този ден е предвиден за отдаване на тих почит към мъртвите без излишни празненства.
“清明” чист и ярък, ден, в който редица китайци се отправят на разходка сред природата, бягайки от натовареното ежедневие в големия град, потъвайки в спомени за техни починали близки и възхвалявайки дедите си. През този ден освен големите разходки, на които се отправят редица семейства, се носят и върбови клонки, за да се прогонят злите духове и несполуките, но също така и да донесат късмет и щастие.
В днешно време кремацията е взела превес над обикновеното погребение, но това не е пречка за всеки човек да излезе с върбова клонка в ръка на разходка обратно по линията на спомените, в отдаване на почит. Горят се пари, за които се смята, че ще послужат на близките им в отвъдното, предлагат се храна, цветя【鲜花纪念亲友】 и се помитат гробовете【清明扫墓】.
За да разберем откъде започва историята на следния празник трябва да се върнем обратно в Пролетно-есенния период в китайската история. Тогавашния владетел на царство Дзин е имал верен помощник, който не възнаградил по никакъв начин, за това той се оттеглил на прост живот в гората. Владетелят поръчал да запалят гората, за да го принудят да се върне, но това довело до неговата смърт. Именно тази смърт дава начало на 清明节.
В Китай всеки празник е свързан с ясна и увлекателна легенда. Така ли е и в нашата страна?
Comments